Сън

29 мар. 2006 г., 18:21

Поэзия

1079 0 3

Как мислиш- променен ли е светът?
Какво го гъделичка по петите?
По него вече тръни ли растат
като ръжда в бутилките изпити?

Какво те питам, малък- дълъг сън-
животът ни е пред очите.
И кой чешит те четка, че на дъното
ще си намериш мислите пробити?

-----------------------------------
Защо береш с уши цветята
на хорските разумни дни?
Защо се вглеждаш все оттатък,
когато ти си тук и ти!

С косите си държиш небето,
за да усещаш тежестта.
И не пропускаш нищо взето,
освен живота и деня.

Сън

Свързани произведения

Комментарии

Предложения