29 mar 2006, 18:21

Сън

  Poesía
1.3K 0 3
Как мислиш- променен ли е светът?
Какво го гъделичка по петите?
По него вече тръни ли растат
като ръжда в бутилките изпити?

Какво те питам, малък- дълъг сън-
животът ни е пред очите.
И кой чешит те четка, че на дъното
ще си намериш мислите пробити?

-----------------------------------
Защо береш с уши цветята
на хорските разумни дни?
Защо се вглеждаш все оттатък,
когато ти си тук и ти!

С косите си държиш небето,
за да усещаш тежестта.
И не пропускаш нищо взето,
освен живота и деня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...