Mar 29, 2006, 6:21 PM

Сън

  Poetry
1.4K 0 3
Как мислиш- променен ли е светът?
Какво го гъделичка по петите?
По него вече тръни ли растат
като ръжда в бутилките изпити?

Какво те питам, малък- дълъг сън-
животът ни е пред очите.
И кой чешит те четка, че на дъното
ще си намериш мислите пробити?

-----------------------------------
Защо береш с уши цветята
на хорските разумни дни?
Защо се вглеждаш все оттатък,
когато ти си тук и ти!

С косите си държиш небето,
за да усещаш тежестта.
И не пропускаш нищо взето,
освен живота и деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...