Mar 29, 2006, 6:21 PM

Сън

  Poetry
1.4K 0 3
Как мислиш- променен ли е светът?
Какво го гъделичка по петите?
По него вече тръни ли растат
като ръжда в бутилките изпити?

Какво те питам, малък- дълъг сън-
животът ни е пред очите.
И кой чешит те четка, че на дъното
ще си намериш мислите пробити?

-----------------------------------
Защо береш с уши цветята
на хорските разумни дни?
Защо се вглеждаш все оттатък,
когато ти си тук и ти!

С косите си държиш небето,
за да усещаш тежестта.
И не пропускаш нищо взето,
освен живота и деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...