Сън
Със тежко вино спомен ще отмия,
за топли устни, шепнещи в нощта
и ще се моля да не го открия
в съня си после, чак до сутринта.
Сега е есен, виното е младо.
О, как опива само с аромат!
С копнеж по свършилото лято,
ще го отпивам пак и пак.
Сега е есен, плодове узряват,
зеленото остана в младостта.
Сега е есен багри избледняват,
затуй придърпвам чашата с ръка.
Сега е есен мога да се скрия
навън в дъжда, във гъстата мъгла.
Сега е есен, няма да открия,
следите й затрупани с листа.
Сега е есен, спомените шепнат,
от младо лято сипвам аромат,
валят листа в мъглата на съня ми,
отпивам тежко, пак и пак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Èдин Гравън Все права защищены
