8.12.2020 г., 1:16 ч.  

Сън 

  Поезия
836 0 3

Със тежко вино спомен ще отмия,
за топли устни, шепнещи в нощта
и ще се моля да не го открия
в съня си после, чак до сутринта.

 

Сега е есен, виното е младо.
О, как опива само с аромат!
С копнеж по свършилото лято,
ще го отпивам пак и пак.

 

Сега е есен, плодове узряват,
зеленото остана в младостта.
Сега е есен багри избледняват,
затуй придърпвам чашата с ръка.

 

Сега е есен мога да се скрия
навън в дъжда, във гъстата мъгла.
Сега е есен, няма да открия,
следите й затрупани с листа.

 

Сега е есен, спомените шепнат,
от младо лято сипвам аромат,
валят листа в мъглата на съня ми,
отпивам тежко, пак и пак...

© Èдин Гравън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??