25 июн. 2006 г., 11:34

Сън

Поэзия

1.1K 0 2

Изминалите дни
опитах да удавя.
Преглътнах ги с мълчание
без много трепет и желание

Смутен оставах аз
особено през нощите
ти идваше при мен
повеждаше нозете ми

Притварях своите клепачи
и виждах те
лежеше на поляната-
с капчици роса по тялото

Усещах как ухаеше във времето,
което спряла бе с леко придихание
докосваше ръцете и очите ми,
а сякаш галеше сърцето ми

И още миг и два-
Завинаги!

Отварям аз очите си,
но ти не си до мен,
а бледо привидение
на моя сладък сън

Отново виждам те
между дърветата
облечена във бяло-
викаш ме

Оставам тялом на поляната
унесен в сладка,нежна самота,
а моята душа отвлечена
се губи с теб далеч,
далеч между дърветата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

катебате (Екатерина Банска)

Браво!

2006-07-03T04:33:54+03:00
mishona_art (Анелия Шишкова)

Алексиславе, сайтът разполага вече с двама главорези. Единият се бъзика с хората и тества техния праг на търпимост, другият просто толкова си може. Тъй че разпределението на ролите вече е направено и дубльорство не ти се полага. Ако не можеш да си намериш своя ниша тук, не изземвай чужда роля, която и без това не е много достойна. Няма да ти я дадат без бой. Или ако непременно държиш да си дубльор, прави го поне грамотно и смислено, та да си конкурентен.

2006-06-25T14:20:15+03:00