Jun 25, 2006, 11:34 AM

Сън

  Poetry
1.1K 0 2
Изминалите дни
опитах да удавя.
Преглътнах ги с мълчание
без много трепет и желание

Смутен оставах аз
особено през нощите
ти идваше при мен
повеждаше нозете ми

Притварях своите клепачи
и виждах те
лежеше на поляната-
с капчици роса по тялото

Усещах как ухаеше във времето,
което спряла бе с леко придихание
докосваше ръцете и очите ми,
а сякаш галеше сърцето ми

И още миг и два-
Завинаги!

Отварям аз очите си,
но ти не си до мен,
а бледо привидение
на моя сладък сън

Отново виждам те
между дърветата
облечена във бяло-
викаш ме

Оставам тялом на поляната
унесен в сладка,нежна самота,
а моята душа отвлечена
се губи с теб далеч,
далеч между дърветата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Чакъров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Алексиславе, сайтът разполага вече с двама главорези. Единият се бъзика с хората и тества техния праг на търпимост, другият просто толкова си може. Тъй че разпределението на ролите вече е направено и дубльорство не ти се полага. Ако не можеш да си намериш своя ниша тук, не изземвай чужда роля, която и без това не е много достойна. Няма да ти я дадат без бой. Или ако непременно държиш да си дубльор, прави го поне грамотно и смислено, та да си конкурентен.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...