Сън
Изминалите дни
опитах да удавя.
Преглътнах ги с мълчание
без много трепет и желание
Смутен оставах аз
особено през нощите
ти идваше при мен
повеждаше нозете ми
Притварях своите клепачи
и виждах те
лежеше на поляната-
с капчици роса по тялото
Усещах как ухаеше във времето,
което спряла бе с леко придихание
докосваше ръцете и очите ми,
а сякаш галеше сърцето ми
И още миг и два-
Завинаги!
Отварям аз очите си,
но ти не си до мен,
а бледо привидение
на моя сладък сън
Отново виждам те
между дърветата
облечена във бяло-
викаш ме
Оставам тялом на поляната
унесен в сладка,нежна самота,
а моята душа отвлечена
се губи с теб далеч,
далеч между дърветата.
опитах да удавя.
Преглътнах ги с мълчание
без много трепет и желание
Смутен оставах аз
особено през нощите
ти идваше при мен
повеждаше нозете ми
Притварях своите клепачи
и виждах те
лежеше на поляната-
с капчици роса по тялото
Усещах как ухаеше във времето,
което спряла бе с леко придихание
докосваше ръцете и очите ми,
а сякаш галеше сърцето ми
И още миг и два-
Завинаги!
Отварям аз очите си,
но ти не си до мен,
а бледо привидение
на моя сладък сън
Отново виждам те
между дърветата
облечена във бяло-
викаш ме
Оставам тялом на поляната
унесен в сладка,нежна самота,
а моята душа отвлечена
се губи с теб далеч,
далеч между дърветата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Чакъров Всички права запазени
