21 мая 2015 г., 12:38

Сън било...

2K 0 16


Сън било


Сънувах свързване със теб.
Сънувах двама ни политнали.
И, стиснал твойта в мойта шепа,
летяхме като изтребители.


Събудих празния си взор,
във който споменът пропадна
с начупения ни простор...
във свит юмрук на шепа хладна.


--

21.04.2012


>>прочит на автора

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно
  • Свежо звучене и оригинални идеи! Хареса ми и аудиото. Поздрав!
  • Човеко, винаги съм харесвала писанията ти. Непринудени, първични, с типично твой изказ. Аз намерих своето си усещане. Peace!
  • Не, Валентин, не стана случайно. Ако искаш да замажеш провокацията си със "случайност", пред мене не е случайност, а просто поредното уж безобидно заяждане в "Откровения".

    Не е случаен е твоят коментар. И това, че е отприщил някакви реплики с кофти тон - също не е случайно.

    А аз неслучайно отговорих, че не знам да ли в случая "идиот" е обида или диагноза.
  • Тук си 100% ти, в смисъл, че е съвсем в стила ти и на мен много ми хареса. Бих рискувала с анализ на това стихотворение някой ден, защото е от онези двупластовите, трипластовите, дето само един интелигентен човек може да ги измъдри. Иначе, качвай по-често, все още има хора, които търсят качествена поезия.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...