21 may 2015, 12:38

Сън било...

  Poesía » Otra
2.1K 0 16


Сън било


Сънувах свързване със теб.
Сънувах двама ни политнали.
И, стиснал твойта в мойта шепа,
летяхме като изтребители.


Събудих празния си взор,
във който споменът пропадна
с начупения ни простор...
във свит юмрук на шепа хладна.


--

21.04.2012


>>прочит на автора

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно
  • Свежо звучене и оригинални идеи! Хареса ми и аудиото. Поздрав!
  • Човеко, винаги съм харесвала писанията ти. Непринудени, първични, с типично твой изказ. Аз намерих своето си усещане. Peace!
  • Не, Валентин, не стана случайно. Ако искаш да замажеш провокацията си със "случайност", пред мене не е случайност, а просто поредното уж безобидно заяждане в "Откровения".

    Не е случаен е твоят коментар. И това, че е отприщил някакви реплики с кофти тон - също не е случайно.

    А аз неслучайно отговорих, че не знам да ли в случая "идиот" е обида или диагноза.
  • Тук си 100% ти, в смисъл, че е съвсем в стила ти и на мен много ми хареса. Бих рискувала с анализ на това стихотворение някой ден, защото е от онези двупластовите, трипластовите, дето само един интелигентен човек може да ги измъдри. Иначе, качвай по-често, все още има хора, които търсят качествена поезия.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...