Сън било...

Poesía » Otra

2K 0 16

Сън било

Сънувах свързване със теб.
Сънувах двама ни политнали.
И, стиснал твойта в мойта шепа,
летяхме като изтребители.

Събудих празния си взор,
във който споменът пропадна
с начупения ни простор...
във свит юмрук на шепа хладна.

21.04.2012

>>прочит на автора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

recovery (Мила)

Невероятно

2015-09-04T21:36:04+03:00
Burns

Свежо звучене и оригинални идеи! Хареса ми и аудиото. Поздрав!

2015-08-12T13:49:55+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Човеко, винаги съм харесвала писанията ти. Непринудени, първични, с типично твой изказ. Аз намерих своето си усещане. Peace!

2015-07-12T12:15:58+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Не, Валентин, не стана случайно. Ако искаш да замажеш провокацията си със "случайност", пред мене не е случайност, а просто поредното уж безобидно заяждане в "Откровения".

Не е случаен е твоят коментар. И това, че е отприщил някакви реплики с кофти тон - също не е случайно.

А аз неслучайно отговорих, че не знам да ли в случая "идиот" е обида или диагноза.

2015-05-31T14:50:31+03:00
Човек (Анна Станоева)

Тук си 100% ти, в смисъл, че е съвсем в стила ти и на мен много ми хареса. Бих рискувала с анализ на това стихотворение някой ден, защото е от онези двупластовите, трипластовите, дето само един интелигентен човек може да ги измъдри. Иначе, качвай по-често, все още има хора, които търсят качествена поезия.

2015-05-29T16:55:03+03:00