Сън ли са меките длани,
които ме топлят в нощта.
Сън ли са очите засмяни,
с които ме гледаш сега.
Сън ли е тази любов –
нежна и свята.
Сън ли са
и в парка цветята.
Ако е сън нека не спира.
Кошмари не искам,
че изпиват моята сила.
Когато тъгувам, ела
и приспи ме.
Ще заспивам,
шептяща твоето име.
Сън ли съм аз. Сън ли си ти.
Нека не спира тогава.
Нека сънят продължи.
Обичай ме, дори когато
пред теб се изменям.
И в сенките тъмни открий ме.
С премени триста, пак
ме познай.
Обичай ме.
Обичай безкрай!
© Виолета Все права защищены