24 февр. 2019 г., 15:45

Сън ли е?

489 1 3

Сън сънувах, 

дълго плувах -  в черната вода.

Змии и гущери целувах, 

цялата позеленях. 

 

Виждах как минава жълтата вода. 

Леле, колко много топнаха крака! 

Чудесата им се случиха, 

но каква воня! 

 

Не злобеех, не винях. 

Просто гледах и потъвах в мъгла. 

Хубаво, че се събудих

и ти чух гласа. 

 

Значи, не сънувах! Бях в реалноста. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Между сън и реалност няма принципна разлика. Ако не се събудим, сънят се превръща в реалност. А ако се събудим, реалността престава да бъде сън. Оригинален е стихът ти, Васи. И много въздействащ! Поздравление!
  • Понякога искаш реалността да е сън
  • Добре, че има я родена за тъгата
    от пазва някаква дълбоко във душата ти
    добрата, лековитата Вода!

    Благодаря за удоволствието от хубавото стихотворение, Васе!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...