Сън наяве
Аз съм, синко, аз, баща ти.
Осмелих се най-подир.
Сам в съня ти да се върна.
Не ме взимай за вампир!
Ти при мен не идваш вече.
Ала аз не те коря.
Знаеш, че и отдалече
всичко сам ще разбера.
Гледам и недоумявам –
ти ли си, или не си?
С тия сенки под очите!
С тия шарени коси?
Остарял си вече, сине!
Колко ли си преживял?
Нищо – и това ще мине.
Щом все пак си оцелял...
Казвах ти, че ще живееш
трудно. И това е ген.
Много, много ми се щеше
да не бъдеш като мен –
все на радостите – беден,
а на мъки – пребогат.
Всичко се обърка в тоя
шантав наш, човешки свят!
Учех те да бъдеш скромен,
честен и непокорлив.
Сам дали си се научил
как да бъдеш и щастлив?!
Аз не бях. И съжалявам.
Късно съм се осъзнал.
Много пъти съм се питал:
„За какво ли съм живял!?”
Вярвал съм! И още вярвам.
В тая вяра изгорях.
Но след туй, което стана,
още сто пъти умрях!
Ала ти не се отчайвай!
Днес животът е по друг.
Вече си в попътен вятър.
А сдобил си се и с внук!
Ако те смутих със нещо,
моля те да ми простиш!
Исках само да те зърна.
Ей така – когато спиш.
Виждам, че си се изправил.
Имаш си и занаят.
Не поглеждай в чужди двори!
Ти със друго си богат!
Сбогом, синко! Аз поемам
там – след тежкия си кръст.
И прости ми, ако пак съм
сложил в раната ти пръст!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Тепешанов Все права защищены
