dodic (Деян Димитров)
266 1705
11 сент. 2011 г., 19:20

Сън от отминали нощи 

  Поэзия » Другая
1437 1 12

Ти си сън от отминали нощи.

Лъч надежда в далечни зори.

Във сърцето ми свиваш се още,

аз те чувствам, когато кървиш,

и напомняш за себе си с болка,

и взривяваш за миг мисълта.

Все си казвам: Забравям те. Толкоз.

Ала ти се завръщаш, кога

през прозореца гледа луната,

и в зеници безсънно тежи,

и в игли се превръща чаршафа,

а стените - във бурни вълни.

Точно в тези моменти обичаш

да дълбеш в ума ми и пак

образът ти във мен да изпича,

като слънце, преборило мрак.

Ала ти си студена. Не топлиш.

Само сухо в устата горчиш.

Във онези, различните нощи

идваш тихо, във мен да рушиш.

Идваш тихо във мен да бесуваш,

да събуждаш далечни неща

гълтам хапче, не теб да лекувам,

а да върна във мене съня.

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??