Сън от отминали нощи
Ти си сън от отминали нощи.
Лъч надежда в далечни зори.
Във сърцето ми свиваш се още,
аз те чувствам, когато кървиш,
и напомняш за себе си с болка,
и взривяваш за миг мисълта.
Все си казвам: Забравям те. Толкоз.
Ала ти се завръщаш, кога
през прозореца гледа луната,
и в зеници безсънно тежи,
и в игли се превръща чаршафа,
а стените - във бурни вълни.
Точно в тези моменти обичаш
да дълбеш в ума ми и пак
образът ти във мен да изпича,
като слънце, преборило мрак.
Ала ти си студена. Не топлиш.
Само сухо в устата горчиш.
Във онези, различните нощи
идваш тихо, във мен да рушиш.
Идваш тихо във мен да бесуваш,
да събуждаш далечни неща
гълтам хапче, не теб да лекувам,
а да върна във мене съня.
© Деян Димитров All rights reserved.
