dodic (Деян Димитров)
266 1705
11.09.2011 г., 19:20 ч.

Сън от отминали нощи 

  Поезия » Друга
1204 1 12

Ти си сън от отминали нощи.

Лъч надежда в далечни зори.

Във сърцето ми свиваш се още,

аз те чувствам, когато кървиш,

и напомняш за себе си с болка,

и взривяваш за миг мисълта.

Все си казвам: Забравям те. Толкоз.

Ала ти се завръщаш, кога

през прозореца гледа луната,

и в зеници безсънно тежи,

и в игли се превръща чаршафа,

а стените - във бурни вълни.

Точно в тези моменти обичаш

да дълбеш в ума ми и пак

образът ти във мен да изпича,

като слънце, преборило мрак.

Ала ти си студена. Не топлиш.

Само сухо в устата горчиш.

Във онези, различните нощи

идваш тихо, във мен да рушиш.

Идваш тихо във мен да бесуваш,

да събуждаш далечни неща

гълтам хапче, не теб да лекувам,

а да върна във мене съня.

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??