23 июн. 2011 г., 20:31

Сън след нощна смяна

878 0 1

Возим се двамата по маршрутната линия –

там, в полите на Витоша.

Леки усмивки тайно озаряват лицата ни,

а мисли за милувки завладяват сърцата ни.

 

Пламъкът бързо обхвана телата ни,

грехът бавно навлезе в душите ни

там, на отбивка край незнайния мост,

се отдаваме в танца, почти до забрава.

 

Протягаш към мен трепереща длан,

докосваш косите ми и обгръщаш ханша ми.

Радиото в колата свири някаква песен

и бавно се понасяме във ритъма весел.

 

Питаш за името ми и аз ти го казвам;

прошепваш в ухото ми как ме желаеш.

Взора обръщаш към заснежените върхове,

а после погледа сваляш и търсиш ми устните...

 

В този момент аз се събуждам –

отново заспала след нощната смяна.

Виждам, че сме и далече от Витоша,

а аз почти да си изпусна и спирката.

 

Ставам забързано и ти казвам да спреш –

спирачки натискаш, аз продължавам напред.

Сън ще останеш и блян ми бъди,

а аз ще си ида, и ти си ходи!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...