Jun 23, 2011, 8:31 PM

Сън след нощна смяна

  Poetry » Love
874 0 1

Возим се двамата по маршрутната линия –

там, в полите на Витоша.

Леки усмивки тайно озаряват лицата ни,

а мисли за милувки завладяват сърцата ни.

 

Пламъкът бързо обхвана телата ни,

грехът бавно навлезе в душите ни

там, на отбивка край незнайния мост,

се отдаваме в танца, почти до забрава.

 

Протягаш към мен трепереща длан,

докосваш косите ми и обгръщаш ханша ми.

Радиото в колата свири някаква песен

и бавно се понасяме във ритъма весел.

 

Питаш за името ми и аз ти го казвам;

прошепваш в ухото ми как ме желаеш.

Взора обръщаш към заснежените върхове,

а после погледа сваляш и търсиш ми устните...

 

В този момент аз се събуждам –

отново заспала след нощната смяна.

Виждам, че сме и далече от Витоша,

а аз почти да си изпусна и спирката.

 

Ставам забързано и ти казвам да спреш –

спирачки натискаш, аз продължавам напред.

Сън ще останеш и блян ми бъди,

а аз ще си ида, и ти си ходи!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...