Сън съм...
СЪН СЪМ…
Сън съм…
А реалност почуква в съня,
да отворя ли светъл прозорец,
от където се спуска деня,
и поникващи тайни в декора.
Сън съм…
Проектират се мисли, слова,
но не спира дъждът да отмива
илюзорната сива мълва.
И остава душата ми жива.
Сън съм…
Поразцъфнал се лотос в река,
тишината ухае на пролет…
И запърхала – птичка в ръка,
ме пронизва през сънната броня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Санвали Все права защищены
