СЪН СЪМ…
Сън съм…
А реалност почуква в съня,
да отворя ли светъл прозорец,
от където се спуска деня,
и поникващи тайни в декора.
Сън съм…
Проектират се мисли, слова,
но не спира дъждът да отмива
илюзорната сива мълва.
И остава душата ми жива.
Сън съм…
Поразцъфнал се лотос в река,
тишината ухае на пролет…
И запърхала – птичка в ръка,
ме пронизва през сънната броня.
© Санвали All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
