20 февр. 2018 г., 00:50

Сън в душите

Поэзия

576 2 2

Топлината ми не стигна.
За сърцето ми е бавно
тъмно да горя.
За окото ти... плавна
ярка картина.
Мислиш ли... длъжна...
топче светлина...
Теб... някъде самотна
силата слабее.
Искам в ръцете ми
да просветлее.
Искрици тишина...
липсата е тъжен дъжд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря ти!

2021-04-26T01:14:41+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Колко хубаво е казано:

"Искам в ръцете ми да просветлее.
Искрици тишина...липсата е тъжен дъжд."

Поздравление, Йоана! Пишеш неподражаемо, нежно и докосващо.

2018-02-20T09:43:49+02:00

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0