20 февр. 2018 г., 00:50

Сън в душите

Поэзия

580 2 2

Топлината ми не стигна.
За сърцето ми е бавно
тъмно да горя.
За окото ти... плавна
ярка картина.
Мислиш ли... длъжна...
топче светлина...
Теб... някъде самотна
силата слабее.
Искам в ръцете ми
да просветлее.
Искрици тишина...
липсата е тъжен дъжд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря ти!

2021-04-26T01:14:41+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Колко хубаво е казано:

"Искам в ръцете ми да просветлее.
Искрици тишина...липсата е тъжен дъжд."

Поздравление, Йоана! Пишеш неподражаемо, нежно и докосващо.

2018-02-20T09:43:49+02:00

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0