Сън в лятна нощ

СЪН В ЛЯТНА НОЩ

Сънувах, че е станало студено.
И свършило е всичко помежду ни.
Преде вълна́та въ́лна на вретено. 
Мете мелтемът гърбавите дюни. 
 

С колчан стрели, със копия и пики, 
под облаци, разпасали навуща,
дъждът пере свистящите тръстики. 
И все по-черни мракове се спущат. 
 

И сякаш за последно мигна фарът
като една изгубена светулка. 
И спряха вече с мен да разговарят
надеждите ми – подир дъжд качулка. 
 

Оох... Накъде отнесе ми ги тренът 
фишуто ти – и роклите ти светли?
Мен дяволите, Владе, да ме вземат! – 
пак ще вървя след теб със километри. 
 

Прогнозата съвсем не е цветуща.
Слънцата падат все по-полегато.
В тръстиките – един замръзнал гущер,
мълча – и чакам идещото лято.