Сън в реалността

27 авг. 2005 г., 14:38

Поэзия

975 0 0

Приседнал туко до вратата на ада,
драскам нощта с парче тебешир.
Отдавна заровен,
отдавна забравен,
аз драскам по вятъра...
Нека кърви.
По лицето ми пъпляттопли отблясъци.
Отлитат във мрака студени сълзи.
На поглед от ада,
невидим за живите,
аз съм тяло от прах.
Тяло с много очи.

Приседнал на прага, виждам себе си в мрака.
тебеширени късчета...Отминали дни.
Виждам твоите стъпки
по пътя към рая.
Кървави длани.Петпръсти следи.
На поглед от мен ада хвърля отблясъци...
Потънал във сенките, дълбая нощта.
Не вярвам в безкрая,
не чакам прераждане.

Впрочем...

Не ти ли е скучно
в рая сама?

Сън в реалността

Свързани произведения

Комментарии

Предложения