23 мая 2020 г., 07:38

Сънена искрица

1.1K 0 0

             Сънена искрица

Уморен от днешния тежък ден,

легнал аз да спя,

извикал някой весел спомен,

започнах да мечтая.

 

Но болката в гърдите ми не спира,

мъката в душата ми гнездо си намира.

Сякаш дявола зловещо свири на лира,

на моята тъга да се радва избира.

 

Но болежките сгъстени в моето телце,

сякаш започват бавно да танцуват.

Сякаш започват да ме галят с диамантено перце.

Сънени искрици в душата ми се мъчат да                                                                                          изплуват.

 

Толкова невинни, толкова сънени,

че едва успяват да ме докоснат.

Ала на мен ми липсва искрицата, осветяваща веселите спомени.

Искрицата, непозволяваща на мъките на земята да ме проснат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денис Халил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...