Не спиш ли? Чакаш ме отдавна?!
Пристигнах някак си, е тук съм вече.
Звездата, с нея идвах много бавно,
че моята планета е далече.
Повикана съм преди сто години,
пътувах още две по сто.
Надявах се ти още да си силен
и да ме пазиш пак от всяко зло.
В съня ти сме се срещали, ти знаеш
оставих ти писмо и този ден
звездата дето падна снощи
послание ти носеше от мен.
Аз тези сънища ги взех от теб назаем
не си намерих мои, и моля те, не се сърди!
Не го очаквах, че ще бъдеш толкоз краен?!
Виж, давам ти очите си. Вземи ги!
С тях ще видиш сбъднати мечтите
сякаш от съня излезли са навън.
Моите очи изтръгнати са вече
ще те сънувам в моя сън.
© Мая Ангелова Все права защищены