10 янв. 2005 г., 08:52

Сънувах себе си

Поэзия

1.8K 0 7

СЪНУВАХ СЕБЕ СИ
млада,
красива,
жестока,
измъчена,
нещастна
и малко щастлива.
Всъщност не бях аз.
Беше моята сянка.
Бледо подобие на реалния образ.
Събудих се с вик.
Погледнах в нощта
черна,
гъста,
призрачна,
убийствена
като същността ми.
Това не съм аз.
Мразя ли се?
Не!
Мразя това, в което се превърнах заради непотребността от мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sailor1 (Морякът)

Тъжно! Не вярвам да си ти!

2007-08-04T21:51:38+03:00
laura_palmer (Лора)

още нещо с много смисъл!пишеш все хубави неща!

2006-01-24T19:33:16+02:00
sinner (Кая)

Няма такова понятие като непотребност, не че аз не съм се чувствала така. Непотребимите неща за едни са потребими, а още повече необходими за други. Хубав стих!

2005-01-11T18:31:59+02:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Само ти и единствено ,ти решаваш дали си потребна....само го реши ...ще държа ръката ти!!!

2005-01-11T18:25:40+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Много силно стихче!!!

2005-01-10T16:20:47+02:00