10 ene 2005, 8:52

Сънувах себе си

  Poesía
1.8K 0 7
СЪНУВАХ СЕБЕ СИ
млада,
красива,
жестока,
измъчена,
нещастна
и малко щастлива.
Всъщност не бях аз.
Беше моята сянка.
Бледо подобие на реалния образ.
Събудих се с вик.
Погледнах в нощта
черна,
гъста,
призрачна,
убийствена
като същността ми.
Това не съм аз.
Мразя ли се?
Не!
Мразя това, в което се превърнах заради непотребността от мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно! Не вярвам да си ти!
  • още нещо с много смисъл!пишеш все хубави неща!
  • Няма такова понятие като непотребност, не че аз не съм се чувствала така. Непотребимите неща за едни са потребими, а още повече необходими за други. Хубав стих!
  • Само ти и единствено ,ти решаваш дали си потребна....само го реши ...ще държа ръката ти!!!
  • Много силно стихче!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...