Далия (Далия)
31 214
10 ene 2005, 8:52

Сънувах себе си 

  Poesía
1452 0 7
СЪНУВАХ СЕБЕ СИ
млада,
красива,
жестока,
измъчена,
нещастна
и малко щастлива.
Всъщност не бях аз.
Беше моята сянка.
Бледо подобие на реалния образ.
Събудих се с вик.
Погледнах в нощта
черна,
гъста,
призрачна,
убийствена
като същността ми.
Това не съм аз.
Мразя ли се?
Не!
Мразя това, в което се превърнах заради непотребността от мен...

© Далия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно! Не вярвам да си ти!
  • още нещо с много смисъл!пишеш все хубави неща!
  • Няма такова понятие като непотребност, не че аз не съм се чувствала така. Непотребимите неща за едни са потребими, а още повече необходими за други. Хубав стих!
  • Само ти и единствено ,ти решаваш дали си потребна....само го реши ...ще държа ръката ти!!!
  • Много силно стихче!!!
  • Дано да си права... Благодаря ти!
  • Много хубаво стихотворение, но ме натъжи краят му. Усмихни се! Няма такова нещо като "непотребност от теб". На мен например си ми потребна за да чета прекрасните ти творби И не само на мен. И не само за това
Propuestas
: ??:??