Jan 10, 2005, 8:52 AM

Сънувах себе си

Poetry

1.8K 0 7

СЪНУВАХ СЕБЕ СИ
млада,
красива,
жестока,
измъчена,
нещастна
и малко щастлива.
Всъщност не бях аз.
Беше моята сянка.
Бледо подобие на реалния образ.
Събудих се с вик.
Погледнах в нощта
черна,
гъста,
призрачна,
убийствена
като същността ми.
Това не съм аз.
Мразя ли се?
Не!
Мразя това, в което се превърнах заради непотребността от мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sailor1 (Морякът)

Тъжно! Не вярвам да си ти!

2007-08-04T21:51:38+03:00
laura_palmer (Лора)

още нещо с много смисъл!пишеш все хубави неща!

2006-01-24T19:33:16+02:00
sinner (Кая)

Няма такова понятие като непотребност, не че аз не съм се чувствала така. Непотребимите неща за едни са потребими, а още повече необходими за други. Хубав стих!

2005-01-11T18:31:59+02:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Само ти и единствено ,ти решаваш дали си потребна....само го реши ...ще държа ръката ти!!!

2005-01-11T18:25:40+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Много силно стихче!!!

2005-01-10T16:20:47+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0