Довереница (Дочка Василева)
478 17456
16 авг. 2007 г., 22:02

Сънувах те 

  Поэзия
883 0 12
 

Сънувах те

и грееше в очите ми лицето ти

като препълнена от щастие луна,

в косите ми заспиваха ръцете ти

и светеха със лунна светлина.


Сънувах те

и споменът се върна,

нечакан и неканен, крадешком.

Целувката забравена превърна

във замък спящия ми дом.


Сънувах те

и думите нашепнати, нечакани,

звънтяха дълго в моите уши.

Докосвах те и имах всичко,

което бих могла да искам.



И ти не бързаше,

и аз напразно не очаквах.

Луната е закрилница на лудите,

повярвали в светлината на мрака.


И бяхме близки,

страшно много близо -

на разстояние едно събуждане...



Жестоко утро - мразя този ден

и този звън, и този слънчев лъч,

и тази гаснеща луна като надежда...

© Дочка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??