Сънувах те
Сънувах те
и грееше в очите ми лицето ти
като препълнена от щастие луна,
в косите ми заспиваха ръцете ти
и светеха със лунна светлина.
Сънувах те
и споменът се върна,
нечакан и неканен, крадешком.
Целувката забравена превърна
във замък спящия ми дом.
Сънувах те
и думите нашепнати, нечакани,
звънтяха дълго в моите уши.
Докосвах те и имах всичко,
което бих могла да искам.
И ти не бързаше,
и аз напразно не очаквах.
Луната е закрилница на лудите,
повярвали в светлината на мрака.
И бяхме близки,
страшно много близо -
на разстояние едно събуждане...
Жестоко утро - мразя този ден
и този звън, и този слънчев лъч,
и тази гаснеща луна като надежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
