Ето, настъпи ноща

и воала си спусна над мен.

Избродирани малки звезди,

танцуват върху черен сатен.

Луната по лицето ме милва

и ме приканва в сладък сън да заспя.

После ръси вълшебен прашец

по челото ми и аз се унасям.

Познай!

Пак теб ще сънувам.

Ето крачиш гордо към мен

по пътека от млечния път нарисувана.

В ръцете си играеш със съзвездие.

Към небето се протягаш и взимаш най-ярката звезда.

Какво ли вълшебство за мен

сътворяваш този път?

Пръстен ли е или пък е гривна?

Но каквото и да, 

ти знаеш – аз ще го харесам.

Но най-любимо ми е щом речеш, 

че бледнее то пред мен, 

защото аз съм по-красива. 

Ласкател, кавалер, 

ти звездопад и бяла магия,

ти ангел мой с най-топлите очи.

Ти знаеш ли, аз с тебе

колко съм щастлива!

Понеси ме на твоите криле, 

танцувай с мен докато те има.

Така ужасно липсваш всеки ден.

Не искам слънцето от мене да те взима.

На Г❤️