Сънуваш ли бялата зима,
онази където се връщаш
премръзнал, но радостен вкъщи
и мама те чака на прага.
Сънуваш ли първата пролет,
онази вълшебната, бяла...
Където под цвят на череша
на татко си стискаш ръката.
Сънуваш ли топлото лято,
морето и чайките бели.
Сънуваш ли вятърът южен
и детските стъпки по плажа.
Сънуваш ли своята есен
подпряла нозе на стената.
Наяве, насън тя палува,
косите ти бели рисува.
© Хари Спасов Все права защищены