Сънят
В прегръдките си топли люлее ме сънят.
Леглото ми уютно е пристан и утеха.
Навън препуска бесен и зъби се светът.
Сънят ми ме предпазва като любима дреха.
Във него съм щастлива, невинна и добра.
Прощавам и обичам – дори и враговете.
И всяко трудно дело за мене е игра.
В съня съм романтична и чиста като цвете.
Не искам да се будя. Не бива още, не.
Недейте ме захвърля посред живота злобен.
Превити, победени, почти на колене
сме паднали от грижи, проблеми и тегоби.
Аз искам да сънувам живота по-добър.
Това е мойта нежна несподелена тайна.
Сънят ми да ме пази с невидим син чадър.
Смъртта не е ли всъщност сънуване безкрайно?
© Нина Чилиянска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не! След смъртта няма нищо. Сънувай, докато си жива.
-
в съня понякога намираме утеха, Нина...
желая ти здраве и сбъдване на мечтите! -
Прекрасна тъга! Тъгата можела да бъде красива и културна. Тъгата можела да има гордост и да не проси... Липсва и злобата и завистта... Примирението не буди съжаление. Хареса ми много1
-
а смъртта не е ли завръщане на душите ни у дома...
в истинския ни дом... сънят не е ли пътуване
към необятното... прекрасен стих, Нина.. -
Поздравления, Нина! (И аз обичам да се разхождам в сънищата...) Светли Коледни празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
