Сънят
В прегръдките си топли люлее ме сънят.
Леглото ми уютно е пристан и утеха.
Навън препуска бесен и зъби се светът.
Сънят ми ме предпазва като любима дреха.
Във него съм щастлива, невинна и добра.
Прощавам и обичам – дори и враговете.
И всяко трудно дело за мене е игра.
В съня съм романтична и чиста като цвете.
Не искам да се будя. Не бива още, не.
Недейте ме захвърля посред живота злобен.
Превити, победени, почти на колене
сме паднали от грижи, проблеми и тегоби.
Аз искам да сънувам живота по-добър.
Това е мойта нежна несподелена тайна.
Сънят ми да ме пази с невидим син чадър.
Смъртта не е ли всъщност сънуване безкрайно?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
