13 авг. 2004 г., 15:15

Съперница

1.4K 0 2
Къде да те търся, в кой свят да отида..
Къде да спра своите уморени очи?!
Когато тялото мое в съня тежък навлиза
виждам те близо, усещам дъха ти дори.
Разплетох коси, рязах тяхното злато,
сълзите изтриха греха от бледи страни.
Хвърлих го в първото срещнато блато.
Нека образът твой невъзможен там да гори.
Лягах и ставах, дните летяха.
Казвах, че няма да мисля за теб,
но в нощите мои избягах-
пак  в съня се разхождах сред пустата степ.
Студ, ветрове ме обгръщаха ядно,
но газех напред през сълзи.
Исках да бъда с теб безпощадно..
Цялата сива природа ми викаше "Спри!".
Тогава видях те.Лежеше в снега, от кръв напоен.
Тя с ярост забиваше ножа в плътта,
обръщайки своята злоба към мен:
"Той искаше с тебе да бъде в съня!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...