Съперница

13 авг. 2004 г., 15:15

Поэзия

1148 0 2

Къде да те търся, в кой свят да отида..
Къде да спра своите уморени очи?!
Когато тялото мое в съня тежък навлиза
виждам те близо, усещам дъха ти дори.
Разплетох коси, рязах тяхното злато,
сълзите изтриха греха от бледи страни.
Хвърлих го в първото срещнато блато.
Нека образът твой невъзможен там да гори.
Лягах и ставах, дните летяха.
Казвах, че няма да мисля за теб,
но в нощите мои избягах-
пак в съня се разхождах сред пустата степ.
Студ, ветрове ме обгръщаха ядно,
но газех напред през сълзи.
Исках да бъда с теб безпощадно..
Цялата сива природа ми викаше "Спри!".
Тогава видях те.Лежеше в снега, от кръв напоен.
Тя с ярост забиваше ножа в плътта,
обръщайки своята злоба към мен:
"Той искаше с тебе да бъде в съня!"

Съперница

Свързани произведения

Комментарии

Предложения