Сърце

Сърце

Навън отново вали.
Самотна стене моята душа,
очите ронят сълзи,
сърцето жадува топлина.

Не се страхува да бъде самò
лед-студено в живота сив,
но бои се да мечтае то -
неговият блян е твърде красив!

Необичано билò е винаги,
било с ритъма на часове и дни,
но любовта е веч открило -
отново е потънало в мечти...

Тъй прекрасни - нежност, страсти -
поне една да се осъществи...
дъх затаява, протяга ледени си пръсти...
разбира - то е спряло да тупти.

Но усмихва се сетне горчиво -
поне улови си една малка мечта.
То знае, че това го убива,
но... толкоз красива е тя!

Улицата се превръща в река -
сигурно не само над мене вали.
Не си ли научен да живееш в мечта,
сърцето умира в сълзи!