Сърце
В косите ми разлистват се снежинки,
навяват мисълта за пряспа бяла,
а младостта ме гледа от предишни снимки
замръзнала и с нито миг неостаряла...
Припомням си за късчетата лудост
извършени по стръмния ми път...
Дали откривам в себе си наченките на мъдрост?
Но гласовете й се крият и мълчат...
Изглежда май съм минал покрай нея,
или съм свил в погрешния завой...
И в този миг започнах да се смея
в хармония с валящия порой.
Едно дете във мене се обади:
"Не е ли време пак за малка щуротия?"
Погледнах към изливащите се навънка водопади
сега излизам от дъждовната вода да пия...
С езика хванах си една дъждовна капка
и вкус на детство гали ми небцето.
Момче сега записва мисли във една тетрадка,
макар и вече с бръчки на лицето...
И нека сняг вали, вали в косите,
щом нося още детското си лято,
щом има още в мене от мечтите,
младежки пак ще крача по земята!
А с мъдростта дори да се разминем,
аз мисля, ще ме разбере.
На мене стига ми това, че вътре имам
в гърдите си... сърцето на дете...
14.05.2018
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
