7 янв. 2008 г., 11:03

Сърце

1.4K 0 3
Дадох ти последната си капка обич.
Дадох ти едно туптящо от любов сърце,
а днес изчезна безпощадно
и взе със себе си това сърце.
Къде да те открия, аз не зная.
Върни ми, ти - раненото сърце,
върни ми го, защото си е мое
и някой ден за друг ще затупти.
Колко ли сърца си ти откраднал,
едва ли знаеш и самият ти,
но скоро няма май да те забравя,
защото болката е силна и боли.
ИСКАМ СИ СЪРЦЕТО!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъчно, но хубаво.
    Поздрав Полина, и да си върнеш сърцето с усмивка.
  • болка и тъга от любов...ах, тази любов
    колко радост , но и колко сълзи носи...
    хубав стих. с много обич.
  • Нека сърцето ти затупти за човека, който наистина го заслужава!!!
    Прекрасен и искрен стих си сътворила!!!
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...