30 мар. 2014 г., 22:37

Сърце на поетеса

490 0 0

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА

 

С мислите в утрото пътувам и се питам:

Ще  стигна  ли  до  залеза  -  сама?

Дали  с  прехода в годините пораснах?

Дали  в  живота  себе  си  познах?

 

В усмихнатият ден откривам - светлина

с  лъчи  пробудили  -  зората.

Слънцето открива ме с букет цветя.

Събужда  се  мигът  за  щастие.

 

Сърфирам с бриза от вълните галена.

Небе  сънувам... и  звезди.

Сърцето ми от красотата е омаяно

нямо  е, но  стихове  твори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...