СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА
С мислите в утрото пътувам и се питам:
Ще стигна ли до залеза - сама?
Дали с прехода в годините пораснах?
Дали в живота себе си познах?
В усмихнатият ден откривам - светлина
с лъчи пробудили - зората.
Слънцето открива ме с букет цветя.
Събужда се мигът за щастие.
Сърфирам с бриза от вълните галена.
Небе сънувам... и звезди.
Сърцето ми от красотата е омаяно
нямо е, но стихове твори.
© Крисимира Найденова Всички права запазени