30.03.2014 г., 22:37

Сърце на поетеса

492 0 0

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА

 

С мислите в утрото пътувам и се питам:

Ще  стигна  ли  до  залеза  -  сама?

Дали  с  прехода в годините пораснах?

Дали  в  живота  себе  си  познах?

 

В усмихнатият ден откривам - светлина

с  лъчи  пробудили  -  зората.

Слънцето открива ме с букет цветя.

Събужда  се  мигът  за  щастие.

 

Сърфирам с бриза от вълните галена.

Небе  сънувам... и  звезди.

Сърцето ми от красотата е омаяно

нямо  е, но  стихове  твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...