Mar 30, 2014, 10:37 PM

Сърце на поетеса

  Poetry
489 0 0

СЪРЦЕ НА ПОЕТЕСА

 

С мислите в утрото пътувам и се питам:

Ще  стигна  ли  до  залеза  -  сама?

Дали  с  прехода в годините пораснах?

Дали  в  живота  себе  си  познах?

 

В усмихнатият ден откривам - светлина

с  лъчи  пробудили  -  зората.

Слънцето открива ме с букет цветя.

Събужда  се  мигът  за  щастие.

 

Сърфирам с бриза от вълните галена.

Небе  сънувам... и  звезди.

Сърцето ми от красотата е омаяно

нямо  е, но  стихове  твори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....