2 мая 2017 г., 18:58

Сърце под наем

1K 1 2

Защо са тъй нещата сложни?

Създадохме любов красива, млада –

сами, със собствените си сърца.

Аз от моето сърце подадох, 

от твоето подаде ти, 

кажи,

не беше ли така?

Щастлива бях, 

щастливи, вярвам, бяхме двама.

Но защо тогава,

теб те няма?

А беше тук, 

сега къде си?

Защо изобщо толкова наивно, безразсъдно 

дадох и ти поверих сърце си?

Та сега е още в теб

и те чакам, за да си го взема.

Но задръж го, колкото е нужно,

аз ще продължа да търся 

друго като твойто

да наема.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аврора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...