May 2, 2017, 6:58 PM

Сърце под наем

  Poetry » Love
1K 1 2

Защо са тъй нещата сложни?

Създадохме любов красива, млада –

сами, със собствените си сърца.

Аз от моето сърце подадох, 

от твоето подаде ти, 

кажи,

не беше ли така?

Щастлива бях, 

щастливи, вярвам, бяхме двама.

Но защо тогава,

теб те няма?

А беше тук, 

сега къде си?

Защо изобщо толкова наивно, безразсъдно 

дадох и ти поверих сърце си?

Та сега е още в теб

и те чакам, за да си го взема.

Но задръж го, колкото е нужно,

аз ще продължа да търся 

друго като твойто

да наема.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аврора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...