Защо са тъй нещата сложни?
Създадохме любов красива, млада –
сами, със собствените си сърца.
Аз от моето сърце подадох,
от твоето подаде ти,
кажи,
не беше ли така?
Щастлива бях,
щастливи, вярвам, бяхме двама.
Но защо тогава,
теб те няма?
А беше тук,
сега къде си?
Защо изобщо толкова наивно, безразсъдно
дадох и ти поверих сърце си?
Та сега е още в теб
и те чакам, за да си го взема.
Но задръж го, колкото е нужно,
аз ще продължа да търся
друго като твойто
да наема.
© Аврора Всички права запазени