Сърцебиене

Поэзия

1.7K 0 10

Като буря, като невиждана стихия,

сърцето ми препуска ли, препуска,

уж не съм, абе не съм от тия,

дето лесно ги обземат чувства,

а пък усещам пулса си по вените,

когато в твоето полезрение аз вляза

и някаква тревога ме обзема,

почти винаги - напразна...

Като огън, от вятър разпалва се в мене,

желание и страст с теб да бъда

и попадам в лудо безвремие,

на болезнена нежност осъдена,

а ти не усети ли сърцебиенето,

та руменината лесно ме издава,

сега изпий ме, младо вино съм,

утре... не ти обещавам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Paur (Симеон Дончев)

2011-08-09T18:49:34+03:00
Melany71 (Светла)

Благодаря ти,Симеон!На мен също ми куца ,но не намерих време да го оправя!

2011-08-09T15:51:59+03:00
Paur (Симеон Дончев)

С повечето изказани до тук мнения, някак ми навява Миряна, повторението на третия ред ме радва особено,
но – технически - ритъмът се спъва в "полезрение аз вляза" - местоимението сякаш ми е в повече, второто дълго( много дълго)изречение проскърцва -"та", "се в мене", "съм".
Можеш да му придадеш по-добра форма
Просто мнение, Мелани.
Който е безгрешен - пръв да хвърля, нали?
С.

2011-08-07T18:51:58+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Kak сме пропуснали да отпием от тази разкошна поетина медо-вина. Благодаря ти за страхотната наздравица, Светличе! Ив

2011-05-18T16:05:09+03:00
stel88 (Стеляна)

Звучи като тръпка за цял живот, макар и необещано Поздрави, Светле.

2011-05-18T11:40:20+03:00