Сърцебиене
Като буря, като невиждана стихия,
сърцето ми препуска ли, препуска,
уж не съм, абе не съм от тия,
дето лесно ги обземат чувства,
а пък усещам пулса си по вените,
когато в твоето полезрение аз вляза
и някаква тревога ме обзема,
почти винаги - напразна...
Като огън, от вятър разпалва се в мене,
желание и страст с теб да бъда
и попадам в лудо безвремие,
на болезнена нежност осъдена,
а ти не усети ли сърцебиенето,
та руменината лесно ме издава,
сега изпий ме, младо вино съм,
утре... не ти обещавам...
© Светла All rights reserved.
