Сърцебиене
Като буря, като невиждана стихия,
сърцето ми препуска ли, препуска,
уж не съм, абе не съм от тия,
дето лесно ги обземат чувства,
а пък усещам пулса си по вените,
когато в твоето полезрение аз вляза
и някаква тревога ме обзема,
почти винаги - напразна...
Като огън, от вятър разпалва се в мене,
желание и страст с теб да бъда
и попадам в лудо безвремие,
на болезнена нежност осъдена,
а ти не усети ли сърцебиенето,
та руменината лесно ме издава,
сега изпий ме, младо вино съм,
утре... не ти обещавам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
