Не слуша доводи разумни,

приятелски съвети, думи

сърцето.

Самò пътеката открива

макар от болка да се свива

сърцето.

Ласата си дъждът пък мята,

щом с мъка тежка е залято

сърцето.

Ще кажеш, че с дъжда проплаква...

Ще кажеш, хубав ден очаква

сърцето.

А дойде ли, тогава пролет

изпълва го и литва в полет

сърцето.

И звездното небе танцува,

щом до полуда се вълнува

сърцето.

Бушува ураган от страсти,

обагрени от знака Щастие,

в сърцето.

Щом тост приятел някой вдигне,

приглася му във ритъм силен

сърцето.

Обсипани с това „Обичам!“,

отекват всяка дума, сричка

в сърцето. 

Отекват и докрай остават,

щом пълно е със обич – лава,

сърцето.

Живодар  Душков