Сърцето ми
разкъсаха сърцето ми.
Разделиха си
равни парченца,
както се дели портокал.
Равни малки парченца...
и ги разграбиха за секунди.
Дъвчеха бавно,
а капчици кръв
се търкаляха страховито
по пресъхналите устни.
Лакомо ги облизваха
и идваха за още.
Глутница диваци
молеха за парченце
от сърцето ми.
А най-кроткият човек
стоеше встрани от тях,
галеше душата ми
с най-топлите ръце
и знаеше, че го обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Георгиева Все права защищены