Dec 29, 2007, 7:55 AM

Сърцето ми

  Poetry » Love
851 0 2
Глутница диваци
разкъсаха сърцето ми.
Разделиха си
равни парченца,
както се дели портокал.
Равни малки парченца...
и ги разграбиха за секунди.
Дъвчеха бавно,
а капчици кръв
се търкаляха страховито
по пресъхналите устни.
Лакомо ги облизваха
и идваха за още.
Глутница диваци
молеха за парченце
от сърцето ми.
А най-кроткият човек
стоеше встрани от тях,
галеше душата ми
с най-топлите ръце
и знаеше, че го обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...